by Clara Torrance
Английският фоксхаунд е друга порода кучета, която се използва за лов на трюфели от векове. Панаирите и туровете за лов на трюфели през 2018 г. Наричат трюфела храна на боговете. В същото време в България обилните дъждове се изляха точно тогава, когато мицелът на трюфела се развива. Преди 10 години, той попада съвсем инцидентно в ” затвореното общество ” и счита, че е извънредно време събирането на трюфели да откри място в българското законодателство, тъй като единствено по този начин може да се работи регламентирано и в България. Важно е да знаем, че не бива да прекаляваме с консумацията на трюфели, тъй като в големи количества предизвикат храносмилателни проблеми и стомашен дискомфорт. Тогава са намерени големи количества трюфели и от бойци на тихия фронт ловците на подземни гъби у нас се превръщат в цяла армия, вече наброяваща десетина хиляди души. В миналото за търсене на трюфели са използвани женски прасета заради хормоните им, но рискът животните да изядат ценните трюфели е бил твърде голям и е причинил големи загуби. Проблемът е, че ни липсва законодателство, което да защити гъбата, чието изобилие може и да секне поради недодялаността на невежи трюфелотърсачи.
Едно от най-разпространените твърдения е, че трюфелите са невероятен афродизиак. Оценката на трюфелите включва използването на четири неща: зрение, допир, информация за трюфелите мирис и грамаж. Вкусът на трюфели е невероятен, поради което могат да се сервират сурови, Събиране на трюфелипример в италианска паста или салати. Преди да започнат да търсят подземните гъби, кучетата се обучават и преминават през тестове за кучешка интелигентност. Едно от нещата, които трябва да се уредят, е плаваща сезонност при събирането и изкупуването на трюфели. Нужно ни е законодателство, което да защити гъбата, в момента се берат и изкупуват зелени трюфели, които нямат никакви качества и аромат. Дори когато се издава разрешително от горските стопанства, то е за събиране на недървесни горски продукти и думата „трюфели” се добавя с химикал. А според биолога Моника Славова забранено трябва да е и нощното събиране на трюфели. България трябва да се рекламира като трюфелна държава, защото българският трюфел е не по-лош от италианския и френския. Лошото е, че българският трюфел, веднъж изнесен, вече се представя за италиански. Причината е, че бизнесът е доста доходоносен, а в Северна България трюфелджиите са прекалено много. Причината хората да използват кучета, за да намеря този рядък и ценен вид гъби е, защото те могат да подушат трюфелите, заровени дълбоко под горския под и са обучени да не нарушават кореновите структури, които заобикалят дърветата.
Добива се трудно, благодарение на специално обучени прасета или кучета, които долавят аромата на подземните гъби. Имат си телефони, обаждате се. Смята се, че дори Казанова се е възползвал от тези качества през целия си живот. „Взе се решение да плащаме общата такса в горските стопанства, а те по ЕГН на всеки берач да правят необходимите вноски – хем да има събираемост, хем да е по-лесно за хора. Когато от даден край, местност имаш 20 пратки с хубава гъба, информация за трюфелитета се свежда до прекупвачите и те пристигат. В древния Рим се смята, че тези гъби имат лечебно действие. Сега заповедта вече е факт, а последните промени в законодателството предвиждат търсачите на диворастящи гъби да плащат осигуровки и данък. Причината – липсва закон, който да регламентира събирането, стопанисването и опазването на трюфелите. Неофициално чух, че има работна група, която подготвя някакъв закон, но не са ни търсили за становища. През годините има опити за писане и внасяне за гласуване на закон, но до момента такъв не е приет.
Аз исках да подам за двете години, но явно сумата ли я стресира, какво стана и ме излъга. Италия успява да прави огромен бизнес от трюфелите – не само в сферата на кулинарията, но и по отношение на туризма. Сред тях през годините е бил Ути Бъчваров, който направил огромен омлет с трюфели. Сиво-бял трюфел /Tuber Macrosporum maculatum Vitt./ – притежава по-ниска цена от белия трюфел, но младите екземпляри изключително приличат на белите си събратя и много често се бъркат с тях. Годишно в света се отглеждат приблизително 150 тона трюфели, но допреди сто години само във Франция са отглеждани изумителните 1500 тона годишно. Намира се най-вече черен летен трюфел, който е най-разпространен във всички райони на страната. Тази висока цел е достижима единствено, ако се снабдяваме с пресни трюфели от различни райони на Европа. България е най-големият производител на черен трюфел в Европа. Разпространен е в по-топлите части на Европа и се среща по-често от черния трюфел. Само за няколко години трюфелите, които растат тук, започват да се продават по целия свят. Прасетата също могат да помогнат за намирането на тези скрити съкровища, но да обучиш прасе е доста по-трудно, отколкото да обучиш куче.